|
|
ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ РАЙОН НА
ДЕЙСТВИЕ- ОКРЪЖЕН СЪД СИЛИСТРА |
|
НАЧАЛО ПРОДАЖБИ
ЗА КОНТАКТИ КАРТА
|
ENGLISH
МЕНЮПРОФЕСИОНАЛЕН
ОПИТ
|
ДУНАВСКИ ПРЕЛЕСТИ
град Силистра, 50
000 ж., десен бряг, км 375.5
Никой от нашите дунавски градове не може да съперничи на
многовековна Силистра, на нейната изпълнена с важни събития
история.
Силистра е един от най- старите български градове, с много богата и
древна история. Създаден е преди около 1900 години като Римска
крепост Дуросторум. Тук е
роден известния римския пълководец Аеций, спасил Европа от Хуните през V
в. През ІV в. градът дава 12 светци-мъченици на християнството. Между
ІІ-ІV в. Дуросторум е военно-административен център на Долнодунавските
земи, в който резидира най-голямата военна единица в тази зона – ХІ
Клавдиев легион. Между ІV-VІ в. града е епископска резиденция. В Областта
има много римски реликви. Тук се намира една от най-ценните в Европа
късно- антична гробница с древни стенописи от ІV век. Според специалистите в нея е бил
погребан знатен римски патриций, член на сената в Константинопол. В гр.
Силистра са отворени за посещение и Археологически и Етнографски музей,
Художествена галерия – впечатляваща сграда в стил късен сецесион.
Днес следите от древното минало са експонирани в самия център на
града в Архитектурно – археологически резерват “Дуросторум – Дръстър –
Силистра”.
Поддържан резерват
“Сребърна”, на 3 км от десния бряг, км
392
Поддържан
резерват “Сребърна” e с площ 902,1 ха. През 1942 г. е бил обявен за
развъдник на блатни птици, а през 1948 г. получава статут на резерват.
През 1993г. е прекатегоризиран в поддържан резерват. Поддържаният
резерват “Сребърна” е известен със своето птиче богатство, като най-голяма
слава му е донесла единствената в България колония на световно-
застрашения вид къдроглав пеликан (Pelecanus crispus).
Никой не знае
защо името на езерото е свързано със среброто. Едно от преданията гласи,
че са намерени много сребърни монети на мястото, където е бил римският
граничен пункт Тегулциум. В ПР “Сребърна”
се срещат 1430 вида растения и 1338 вида животни. В резервата се срещат 11
редки и защитени растения от Червената книга на България, като
най-значимите са мехурчестата алдрованда, вонящата цикута и др. В
резервата е констатирано и единственото находище на европейската зелена
жаба. В него се размножават два световно застрашени вида- малък корморан и
белоока потапница. Тук гнездят малък воден бик, нощна чапла, гривеста
чапла, блестящ ибис и лопатарка. През
1975 г. резерватът е определен за влажна зона с международно значение по
критериите на Рамсарската конвенция. През 1977 г. е обявен за биосферен
резерват по критериите на световната мрежа на биосферни резервати. През
1983 г. е включен в списъка на обектите от световното и културното
наследство под егидата на ЮНЕСКО. През
1989 г. е включен в списъка на орнитологично важните места в
Европа. През
1993 резерватът е включен в списъка на обектите от световното и културното
наследство в
опасност. По време на 27-та
сесия на Комитета за Световно наследство, състояла се в Париж, в периода
от 30.06-05.07.2003 г., Поддържан резерват “Сребърна” бе заличен от
списъка на обектите на световното природно наследство в
опасност.Положителна роля за това решение на Комитета за световно
наследство изигра подобряващото се състояние на абиотичните и биотични
характеристики на резервата.
Към резервата Сребърна функционира Природонаучен музей. Монтираната
в специална зала апаратура с телевизионни монитори дава възможност за
наблюдения на колонията на пеликаните и други обитатели на резервата.
Оттук минава един от клоновете на миграционния птичи път Виа
Понтика.
Ветрен е втория
по значение след Дуросторум /Силистра/ център на културния, икономическия
и духовния живот в региона през Античността, средновековието и до ХVІІІ в.
Тук, на брега на Дунав още през ІІ в. е издигната римската крепост
Тегулициум, чиито останки и сега се забелязват на високия хълм до селото.
През VІ в. в нея са пребивавали видните византийски пълководци Приск и
Теодор. През средновековието /ІХ-Х в./ българите заменят латинското име
Тегулициум със славянското име Ветрен. Спомената е като Ветринон от
известната византийска писателка Анна Комнина по повод похода на баща й,
император Алексий І Комнин, към Дръстър /Силистра/. При Ветрен той е
разбит и някъде около крепостта е укрил императорските съкровища. Вероятно
с това събитие се свързва откритото до селото голямо съкровище със златни и сребърни
монети от ХІ-ХІІ в. През 1425 г. обединената християнска армия, включваща
популярния средновековен пълководец Пипо Флорентинеца, влашкия воевода Дан
и българския цар Фружин нанасят едно от големите поражения на османската
армия. Според едно писмо от архива на Матиаш Корвин крепостта Ветрен е разрушена при
битка между турците и власите на Влад Цепеш през 1462 г. Тогава оцелелите
българи напускат укреплението на брега и се заселват в долината на около 4
км във вътрешността, където и днес се намира с Ветрен. То е сред няколкото села в Добруджа, в което
е запазено древното /средновековното/ автохтонно българско население,
съхранило бит и обичаи. В селото е съхранена най-старата действаща църква в
Добруджа /ХVІІ-ХVІІІ
в/с интересни икони от ХVІІІ-ХІХ в Ветрен
е село с чист въздух, за който е установено, че има лечебни свойства като
тези на град Банкя. В
селото до 1997г. е функционирало отделение за доизлекуване на белодробни и
сърдечно-съдови заболявания. В
село Ветрен в момента функционират 6 туристически хижи в много добро
състояние. Близостта на село
Ветрен до река Дунав дава възможност за посещение на близките дунавски острови, които са
влажни зони с европейско значение. От 444 км. до 374
км. на р. Дунав е сектора на силистренския регион. В него се намират 16
острова, от които 12 са български. СТАРИННИ КЪЩИ В С.ВЕТРЕН,
КЪДЕТО ТУРИСТИТЕ МОГАТ ДА ОТСЕДНАТ
Пристанище
Попина, десен бряг, км 403
В писмен документ името Попина за първи път се среща “ в един от
най- ранните османски документи – регистър на джелепкешаните от 1573-74
година”. Селището е упоменато като Попкьой.
В землището на с. Попина в местността Разувана в непосредствена
близост до р. Дунав са открити останки от бита на първобитния човек от
времето на неолита. По добре изгладената повърхност на намерените каменни
оръдия на труда и тяхната съвършена направа се съди, че те датират по
време близко до каменно-медната епоха.
По-богати са находките в Попинското землище от периода на римското
владичество / ІV – VІ в. от н.е./, открити в местността Калето, отстояща
на 2 км. Северозападно от Попина. От направените там разкопки през 1954 г.
се установяват два културни пласта: долен – античен и горен –
средновековен.През периода ІV-VІв. от н. е. Калето е било военен лагер,
разположен между важните крепости на Дунава - Дуросторум / Силистра/ и
Трансмариска /Тутракан/. На двадесетина метра от южната страна на Калето
минавало римско шосе, чиито останки личат и до днес.
Материалите от разкопките в Калето и местността Градището,
разположена непосредствено на изток от Калето, свидетелстват, че до
римския военен лагер е съществувало селище, чиито жители обслужвали
войската. Вероятно в селището е имало гостилница / Popina /, в която
подкрепяли силите си гостите и пътуващите между двата града - Дуросторум и
Трансмариска.
Отдалечени от централната византийска власт, селищата в Попинските
земи не почувствали толкова силно тежестта на робството, но те и не
получавали необходимата подкрепа в случай на опасност, грозяща от
нахлуващите от отвъд Дунава племена.
Силно пострадало населението по време на тримесечната обсада на
близката крепост Дръстър от войските на византийския император Глава през
седемдесетте години на ХІІІв. Голяма част от населението било ограбено и
убито, друга, като взело участие въстаническата армия на Йвайло, се скрило
зад яките стени на Дръстър, където намерило спасение, а по-късно жестоко
преследвано и удавено в кръв от обединилото се около Георги Тертер
болярство търпяло несгодите, на които бил подложен българския
народ.
През втората половина на ХVІІ век селището значително нараснало.
Бързото и чувствително нарастване на населението в Попина ставало за
сметка на околните села, където колонизацията с мюсюлманско население
продължила и през ХVІІІ век.
Попина като селище, стоящо на брега на Дунава, било отбягвано от
турските колонизатори. То запазило българския си лик и станало
притегателен център за населението от околните села.
Село Попина е на 1 км от брега на река Дунав. Параходство БРП има
база за краткотраен отдих в селото. с.
Гарван,
Село Гарван е разположено на 36 км. западно от Силистра. То лежи в
котловината на 3 км. южно от р.Дунав.
Сведения за най-старото население на местността между двете днешни
села Гарван и Попина се съдържат в публикациите на д-р Живка Въжарова-
научен ръководител на многогодишни разкопки в землището на с.Гарван.
Материалите от тези разкопки показват, че в местността “Градището” е
съществувало ранносредновековно селище и укрепление. Укреплението-
крепостна стена с кули се отнася според датиращия материал – монети на
Юстин І /518-527/ и Юстин ІІ /565-578/ към ІV-VІв. През епохата на ранното
средновековие тук се населва славянско, а по-късно – славянобългарско
население. От това време са запазени няколко землянки с пещи, както и др.
веществени материали. Резултатите от разкопките показват, че селището е
продължило своя живот и през епохата на развития феодализъм – VІІ-ХІІв.
През цялото време на съществуването си средновековното селище е било
занаятчийски център. Многобройните железни предмети и шлакът открити при
разкопките са доказателство за развитие на ковачеството в селището.
Развити са били каменоделството, тъкачеството, керамичното производство.
Основен поминък на населението обаче оставало земеделието. Своят разцвет
селището достигнало през Хв., след което започнало да запада , за да
изчезне към края на ХІІв.
Днешното с.Гарван е разположено на около 4 км. югозападно от
средновековното селище.
За първи път името на селото – Гарван се споменава в писмен
документ от 1620г. Този документ представлява данъчен регистър за събиране
на унизителния за българското население данък “джизие”.
Старото население на с.Гарван се нарича “Гребенци” или “елийци”.
Елийци произхожда от турската дума ели, означаваща побрежие. Другото
наименование – гребенци, произхожда от украшението, наподобяващо гребен на
петел, носено от младите невести до 1 година от венчилото. Наречието на
гребенци е запазило много старинни форми. И до днес гребенци пазят много
характерни за техният живот поверия и обичаи. Такъв е танцът “Буенец” –
обичай да се играе на Лазаров ден със саби. Малък
Преславец
В землището на с. Малък Преславец са
съчетани природни дадености и исторически забележителности. На
близкият горист хълм са открити при разкопки останки от римската крепост
Кандидиана. Според някои учени на това място е бил построеният край Дунава
дворец на хан Омуртаг. От този факт произтича и името Малък Преславец,
дадено през 1934 г. на селото Кадъкьой. В селото се намира Природната
забележителност “Блатото
Малък Преславец” с площ 38,5 ха, известно като “Царството на водните
лилии”. Защитената територия е обявена с цел запазване на естествените
местообитания на водоплаващи
и грабливи птици и месторастения на редки растителни видове.
По протежението на р. Дунав на десния бряг, при км. 413 се намира Пристанището с. Малък
Преславец. То е построено на насипа, който прегражда и отделя
Кадакьойското езеро от река Дунав. На пристанището параходство БРП има
база за отдих. Град
Тутракан
Тутракан отстои на 59 км от Силистра. “Селището зад блатата” –
такъв е смисълът на римското название на Тутракан – Трансмариска. Града
има богата история, носеща отпечатъка на времето от римско време, през
славните моменти на освобождението от турско иго и румънска власт до
днес.
В миналото Тутракан е бил най-големият наш риболовен център на р.
Дунав с най-голям улов на риба. За това напомня рибарската махала и
експонатите в единствения в страната етнографски музей на дунавския
риболов и лодкостроене, настанен в старата турска баня. Между 500-те
предмета, разкриващи риболова от античността до наши дни, са мрежите,
харпуните, котвите, типичната тутраканска рибарска лодка, големите
рибарски мрежи – дифани, дълги по 150 метра.
Източно от Тутракан през 1867 г. преминава от Румъния четата на
Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски, а през 1876 г. – четата на
Таньо войвода.
На запад от Тутракан са островите Калимок, Радецки и
Тутракан. “Остров Пожарево”,
от км
424 до км 423
ЗМ “Остров Пожарево” е обявена за защитена територия през 1995
г. с площ е 71,0 ха. Намира
се в землището на село Пожарево, Община Тутракан. Обявена е с цел
запазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици,
включени в “Червена книга на РБ” и в списъка на застрашените видове птици
в Европа. Остров Пожарево е орнитологично важно място и има световно
значение като гнездовище на глобално застрашения вид малък корморан
(Phalacrocorax pygmeus). ЗМ “Калимок
– Бръшлен”
“Калимок-Бръшлен”
е обявена за защитена местност през 2001г. Тя е най-голямата в България и
обхваща 5952 ха. от крайдунавски блата, влажни ливади и 7 острова.
Разположена е на територията на Силистренска и Русенска област. От силистренска област обхваща
землищата на селата Цар Самуил, Нова Черна, Старо село и град Тутракан.
Орнитологично важно място за 5 вида птици. Голямото биоразнообразие в ЗМ
“Калимок – Бръшлен” се дължи на различните типове местообитания,
представящи условия на живот на организми с различни предпочитания към
околната среда. Защитени са характерни за района екосистеми и ландшафти,
местообитания на редки и застрашени растителни и животински видове.
ЗМ “Калимок –
Бръшлен” е създадена за да защити една от малкото останали дунавски влажни
зони и нейното уникално биологично разнообразие. Със своите блата,
тръстикови масиви, заливни гори, влажни ливади, пясъчни коси тя е дом на
над 400 вида растения, 60 вида риби, 20 вида влечуги и земноводни, 230
вида птици, 40 вида бозайници и хиляди видове безгръбначни
животни. Блатата Калимок
са обявени от Дружеството за защита на птиците за Орнитологично важно
място (ОВМ) от международно значение. Зоната е с международна значимост за
водолюбиви птици, 30 вида от които са в Червената книга. Блатата играят
роля на места за размножаване на белочелата гъска и като място за почивка
на къдроглавия пеликан, а през зимата за малкия корморан и червеногушата
гъска. Други видове в тази зона включват малката чапла, нощната чапла и
морския орел. ТОЗИ МАРШРУТ МОЖЕ ДА
ИЗМИНЕТЕ: -С ЯХТА ПО РЕКА
ДУНАВ -С
АВТОМОБИЛ И В ДВАТА СЛУЧАЯ
ПРЕПОРЪЧВАМЕ СПИРАНЕ В С.ВЕТРЕН, КЪДЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОТСЕДНЕ В СТАРИ
ДОБРУДЖАНСКИ КЪЩИ, И ДА СЕ ПОСЕТИ ПР”СРЕБЪРНА” Използвана
литература: 1.
”Попина през
вековете”- Илия Равалиев 2.
“По Дунав” – доц.
Д-р Васил Дойков, инж. Николай Генчев 3. “Село Гарван – минало и настояще” – Велико Добрев |
Член
на Контролния съвет на Камарата гр.Силистра |
