|
|
ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ РАЙОН НА
ДЕЙСТВИЕ- ОКРЪЖЕН СЪД СИЛИСТРА |
|
НАЧАЛО ПРОДАЖБИ
ЗА КОНТАКТИ КАРТА
|
ENGLISH
МЕНЮПРОФЕСИОНАЛЕН
ОПИТ
|
ДОБРУДЖАНСКА
ТВЪРД
Голяма част от територията на областния
град /приблизително 2/3-ти/, а именно площ от 1720 дка е защитена
територия и с Решение на
Министерски съвет № 627 от 28.12. 1971 г. е обявена за Национален
архитектурно-археологически резерват “Дуросторум-Дръстър-Силистра”
с уникални паметници от римската и средновековната българска
епоха. Сред тях е и втората по големина базилика в страната – първата
патриаршеска църква в българската държава. Границите на резервата са
актуализирани с протокол на Националния институт по опазване паметниците
на културата от 1992 г.
В резервата са включени всички
археологически разкопки в града, като най- голям интерес предизвикват тези
в Дунавския парк. Там е открита патриаршеската базилика на патриарх Дамян
(втората по големина базилика в страната- първата патриаршеска църква в българската държава), както и
част от колона на хан Омуртаг, което според изследователите доказва, че
все още неоткритият “преславен дом на Дунава”, построен от него се намира
именно в Силистра. През 2000 г. е реставрирана и експонирана в градска
среда северната крепостна стена на средновековния Дръстър.
Тя
се смята за емблематично творение на късноантичната цивилизация и
присъства във всички сериозни изследвания, посветени на тази епоха. Тя е
уникален паметник на късноримската архитектура и живопис. Богатата
стенописна украса (геометрични, животински и човешки фигури, ловни сцени,
семейна двойка и техните прислужници) е повлияна от традициите на
Елинската епоха и е от изключителна художествена и историческа ценност.
Това е една от най-запазените и най-богато декорираните късноантични
гробници в Добруджа и на Балканите от началото на ІV в. Представлява
еднокамерно правоъгълна засводена гробница с размери 3,30/2,60/230 м. Без
изключение цялата вътрешност е покрита с фрескова живопис, която е напълно
съхранена във вида, който е имала при стенописването. Върху стените се
оформени 9 правоъгални пана,
като централното е заето от фигурата на господаря и знатната му съпруга, а
върху останалите са представени прислужници. Върху източния люнет са
изобразени двойки гълъби, а върху западния – пауни с кантерос – символ на
безсмъртието. Според
последните изследвания гробницата е построена към втората четвърт на ІV в.
като заупокойно жилище на римски патриции – езичник от Дуросторум. Това
личи от патрицианските одежди и патрицианската грамона-кодицил, връчена му
от Императора (Константин Велики или наследниците му) в началото на ІV в.
Знатният гражданин на Дуросторум е бил член на сената в Константинопол и
се смята, че произхожда от източните провинции на Империята (Сирия,
Египет) Тя е уникален по своите стенописи
паметник със световно значение, без аналог в територията на Късноримската
империя, единствен по рода си от късноантичната епоха в Европа. Турски форт “Абдул Меджиди” /Меджиди
табия/
Намира се южно от гр.Силистра. Меджиди
табия е най- запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната
турска система изиграла важна роля в руско- турските войни от 1853-56 г. и
1877-78 г. Нейното построяване е наложено от
необходимостта за допълнително укрепяване на крайдунавските градове,
когато реката се утвърждава като естествена граница на Османската
империя. Идеята
за построяването на тази система от военни укрепления е дело на немския
военен инженер фон Молтке, посетил града през 1837 г. Крепостта е градена през периода
1841-1853 г. Строена е от принудително събрани 300 българи. Главните
майстори-каменоделци са от Дряново и региона. По време на строителството
на крепостта те строят и първите монолитни възрожденски храмове в
Силистренско – в Алфатар (1846 г.) и Калипетрово (1847
г.) През 1847 г. е посетена от султан
Абдул Меджид, проявил интерес към нея и по този повод тя е наречена на
негово име- Меджиди табия. Крепостната стена има формата на шестоъгълник и достига на височина
до 8 м. Непосредствено до нея има ров, служил едновременно за препятствие
и маскировка. Крепостта е била завършена по времето на областния управител
Саид паша в навечерието на Кримската война.
Добруджанска къща гр. Алфатар
Открита
през 1984г., етнографската експозиция в Алфатар показва традиционна уредба
на добруджанско жилище в периода от края на XIX до средата на XX век.
Къщата, в която е подредена експозицията, е строена след Освобождението
(около 1893) характерна за времето архитектура. Тя е едноетажна постройка
с ниско приземие и етаж, с покрито пространство отпред пруст и издаден напред кьошк. В къщата има четири
помещения: къща със соска
‘помещение огнище’, соба ‘помещение за посрещане на
гости и за спане’, одая и горняк. Зад одаята, с вход откъм
двора, е дамът за добитъка,
долепен до него е пишникаи
(пещник) ‘лятна кухня’. В помещението с огнище е подредена
цялата покъщнина на тогавашната домакиня: паници, сахани, тигани, тасове,
нощва, пакода за хляба, гърнета,тави, менци за вода.
В помещението “горняк”, покрай стените
направо на пода са наредени делви, оцетарници, гърнета за мас и динен мед,
качета за сирене. По стените са забити дървени куки, на които са окачени
мъжки и женски дрехи, торби, прежди. В пишника се изнася животът на
семейството през летните дни. Тук се пече хлябът, приготвя е хлябът, хани
се семейството. В
одаята е показан интериор от 30-те- 40-те години на XX век. Това е време,
когато в селското жилище навлизат елементи от градския интериор: кревати и
масички със струговани детайли, скринове, грамофони, тоалетки с красиви
огледала, столове с високи и извити облегала, дребни, но изящни предмети
за украса, оригинални тъкани и плетива. В дама е разгърната експозиция на
лозаро-винарството, с характерни оръдия и сечива за обработка на земята,
съдове за прибиране на гроздето и съхранение на
виното.
“Картал Кале”/Орлова крепост/ е разположена на причудливо недостъпно място на
един от меандрите на река Сенебир,пресъхнала през 18 век.Тя е построена
към началото на 10 век при царуването на Симеон Велики.Издигната е върху руините на малко тракийско
селище и късноантично укрепление.Има триъгълна ветрилообразна форма с площ
около 35 декара.Стените са зидани от големи полуобработени камъни с
дебелина от 3 метра до
3,30.Пред нея има 5 кули и дълбок ров.Личат два входа с порти -единият при
недостъпната шийка,а другият
в южната страна,където укреплението е с двойна стена.От там се осъществява
връзката с голяма предградие.То представлява селище с площ от близо 40
декара.Северно от”Картал Кале”,само на 2 километра,се намира втора
старобългарска крепост с площ от около 25 декара.Между двете крепости има
средновековен скален манастир. Така оформената структура от две
селища,крепост и манастир се явява една от най-големите агломерации от епохата на първото
българско царство. В ”Картал Кале” са разкрити 20 жилища /землянки/, оръжия, земеделски
сечива, керамика, битови предмети, църковни кръстове и медальони от 10
век. Крепостта е разрушена при нашествието на руския княз Светослав през
969-970 година.В края на 10 век е възстановена,но окончателно е разрушена
и напусната завинаги след печенежкото нашествие през 1036
година.
Архитектурен
резерват “Рибарска махала”-гр.Тутракан
През своето хилядолетно съществуване Тутракан е свързан неизменно с
риболова, с плетенето на рибарски мрежи и с лодкарските си работилници.С
този древен занаят и поминък са се занимавали цели родове и фамилии. В
началото на века в Тутракан има повече от 5000 рибари, на рибарския
пристан е могло да се видят над хиляда лодки. Този поминък създава специфична атмосфера и облик на града. В
Тутракан е единственото в страната естествено обособило се по поречието на
реката рибарско селище. Със своята самобитност, чистота и възрожденски дух
“Рибарската махала”, съхранена за поколенията в своя автентичен вид, с
рибарските мрежи, с лодкарските работилници и рибарските къщи, напомня
като жива легенда за този най- стар поминък на нашите прадеди, предава се
от поколение на поколение, за да може и до днес Тутракан да не загуби
същността си като най- виден риболовен и лодкостроителен център на
съвременна България по река Дунав. Днес в Тутракан съществуват главно два вида рибарски
къщи: Къщи, построени на маза, дълбока 1,5- 2 м. Основата на
къщата е изградена от камък, върху която е построено самото жилище. Отпред
има пруст, който заобикаля от север- изток- юг къщата чрез продължаване на
покрива. Прустът се нарича още приспа. От пруста започва коридор, който в
повечето къщи е малък салон. В салона има два входа – един за гостната и
друг за тиндата, където живее семейството. Тези къщи имат най- много до
три стаи- тинда, салон и гостна. Прозорците са изградени близо до вода на
30-50 см височина, така,че като се седи на леглото, да може да се
наблюдава какво става навън. Стаите са с дъсчен или глинен под. МАРШРУТИТЕ МОЖЕ ДА СА ЕДНОДНЕВНИ: СИЛИСТРА – АЛФАТАР-
СИЛИСТРА СИЛИСТРА – С.РУЙНО –
СИЛИСТРА СИЛИСТРА – ТУТРАКАН-
СИЛИСТРА ДВУ-ДНЕВНИ: ТРИ-ДНЕВНИ: |
Член
на Контролния съвет на Камарата гр.Силистра |
